Астрономите и гравьорите създават изображения без следи от човешка намеса
В края на XIX век, фотографиите на звездния клъстер Плеяди разкриха ново, досега непознато небулозно образувание. Това беше важен момент за астрономите, които се надяваха, че фотографията ще доведе до нова ера на механизирано наблюдение. Въпреки че ранната астрофотография беше трансформативна, историкът Алекс Сужунг-Ким Панг установява, че тя не винаги оправдавала очакванията на астрономите. Астрономи като Джон Фламстид (1646-1719) отдавна използвали технологии, за да премахнат човешкия елемент от практиката си. През средата на XIX век много от тях активно се стремели към така наречената "механична обективност". Рисуването, което преди е било важно астрономически умение, в ерата на обективността започнало да се възприема като недостатък, тъй като зависело от обучение, умения и лична преценка. Астрономите бързо осъзнали, че не могат да избягат от естетическите преценки. Проблемът бил в това как да изкарат фотографиите извън обсерваторията. За публикуване и разпространение на изображенията, астрономите разчитали на фотогравиране. В кореспонденцията между астрономите от обсерваторията Лик и техните печатници, Панг открива "свят, в който изображенията били изненадващо пластични, родени и умиращи в бани с киселина или под инструмента на ретушьора". В процеса на полутоново печатане, екрани в камерата създали негатив с фината мрежа от "пиксели", които варирали в експозицията. Печатникът поставял този негатив върху фоточувствителен емайл, покриващ медна плоча. Пропускайки светлина през негативния образ, емайлът се втвърдявал там, където светлината преминавала. Това позволяваше "пикселите" да оцелеят в киселинни бани, оставяйки плоча готова за печат. Другият често използван процес на фотогравиране, фотогравюра, бил по-сложен и можел да създаде по-гладки изображения. Но както пише гравьорът Карл Нематий, "машините не работят сами". Човешката намеса и преценка отново се завърнали, тъй като изборите на всяка стъпка от процеса на гравиране влияели на крайния резултат. Гравьорите трябвало да балансират контраста в изображението, докато се опитвали да изведат детайли от обектите и същевременно да запазят тъмния фон на космоса. Панг обяснява, че "печатниците намирали равномерните фонове за трудни за постигане, както певците намират трудно да задържат един тон през няколко такта". Обичайно било гравьорите да поправят изображения за клиентите си. Въпреки това, астрономите имали по-строги изисквания. "Основният обект на плочата – кометата, небулата или короната – винаги бил забранен за инструментите на гравьорите", посочва Панг. В един случай, гравьорът изрязал кръгове около звездите в изображение на Небулата Орион от 1908 година, за да ги подчертае. Директорът на обсерваторията Лик Уолъс Кембъл написал разгневено писмо до гравьора, за да се увери, че това няма да се повтори. Гравьорите и астрономите развили това, което Панг нарича "практическа естетика на обработката на изображения". Това била деликатна балансировка между "подобрение" и "промяна", която неизменно включвала естетически избори. В ерата на обективността целта била да се създадат верни и надеждни изображения. Тези избори трябвало да бъдат незабележими. "Иронията беше," пише Панг, "че астрономите и гравьорите работели заедно върху изображения, толкова умело изработени, че не предавали никакви доказателства за човешка намеса."
|
|
Литературен обзор
Теню Пиндарев и Чудомир: комични срещи и карикатури, разказващи историята на българския хумор
Изкуствоведът Елисавета Станчева ще проведе лекция в Казанлък, посветена на карикатуриста Теню Пиндарев. Събитието е част от инициативата „Събота в галерията“ и ще се състои в централната сграда на местната Художествена галерия на 20 юни.
Теню Пин ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Над 350 книги за Видин от дарителски фонд, утвърдени автори в списъка
Националният дарителски фонд „13 века България“ осъществи значимо дарение на Община Видин, което включва над 350 книги. Целта на инициативата е да се обогати библиотечният фонд на местните библиотеки, училища и читалища.
Книгите, част от дарението ...
Валери Генков
|
Академичните центрове като нови културни хъбове в България?
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Книгите и кризите: Георги Господинов на Пролетния панаир на книгата
Георги Господинов, носител на Международната награда „Букър“, проведе среща с читатели на Пролетния панаир на книгата, който се провежда в парка пред Националния дворец на културата. Той сподели, че литературата е част от живота и че книгите и чита ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Есперантската общност в Разград с международен форум и поздрави от чужбина
Есперантската общност в Разград организира традиционния празник "Екра", който събра участници от различни държави. Събитието, което се проведе в продължение на два дни, беше подготвено от Есперантския дом за култура „Д-р Иван Кирчев“ с помощта на Р ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Бойкотът на Coors обединява различни социални и етнически групи в борба срещу дискриминацията
В съвременния свят политическите бойкоти са често срещано явление, но историята на подобни действия в Съединените щати датира от много по-рано. Пример за това е бойкотът на бирата "Coors", който продължава повече от две десетилетия и остава един от най-продълж ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Над 350 книги за Видин от дарителски фонд, утвърдени автори в списъка
Валери Генков
|
Златното мастило
Христина Начева: „Искаме библиотеката да бъде медиатор между книгата и младите хора“
Валери Генков
|
В Ямбол стартира нова инициатива, наречена „Пътуване без багаж“, която ще бъде част от програмата „Лято в библиотеката“. Проектът е насочен към читатели над 14 години и цели да увеличи интереса на по-големите деца към литературата. Христина Начева, директор на Регионална библиотека „Георги С. Раковски“, сподели, че целта е да се привлече нова аудитория, тъй като ...
|
Авторът и перото
Аврамовият мост и тайните на семейната история в новия роман на Вивиана Асса
Добрина Маркова
|
|
16:16 ч. / 02.01.2026
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 57610 |
|
В края на XIX век, фотографиите на звездния клъстер Плеяди разкриха ново, досега непознато небулозно образувание. Това беше важен момент за астрономите, които се надяваха, че фотографията ще доведе до нова ера на механизирано наблюдение. Въпреки че ранната астрофотография беше трансформативна, историкът Алекс Сужунг-Ким Панг установява, че тя не винаги оправдавала очакванията на астрономите.
Астрономи като Джон Фламстид (1646-1719) отдавна използвали технологии, за да премахнат човешкия елемент от практиката си. През средата на XIX век много от тях активно се стремели към така наречената "механична обективност". Рисуването, което преди е било важно астрономически умение, в ерата на обективността започнало да се възприема като недостатък, тъй като зависело от обучение, умения и лична преценка.
Астрономите бързо осъзнали, че не могат да избягат от естетическите преценки. Проблемът бил в това как да изкарат фотографиите извън обсерваторията. За публикуване и разпространение на изображенията, астрономите разчитали на фотогравиране. В кореспонденцията между астрономите от обсерваторията Лик и техните печатници, Панг открива "свят, в който изображенията били изненадващо пластични, родени и умиращи в бани с киселина или под инструмента на ретушьора".
В процеса на полутоново печатане, екрани в камерата създали негатив с фината мрежа от "пиксели", които варирали в експозицията. Печатникът поставял този негатив върху фоточувствителен емайл, покриващ медна плоча. Пропускайки светлина през негативния образ, емайлът се втвърдявал там, където светлината преминавала. Това позволяваше "пикселите" да оцелеят в киселинни бани, оставяйки плоча готова за печат.
Другият често използван процес на фотогравиране, фотогравюра, бил по-сложен и можел да създаде по-гладки изображения. Но както пише гравьорът Карл Нематий, "машините не работят сами". Човешката намеса и преценка отново се завърнали, тъй като изборите на всяка стъпка от процеса на гравиране влияели на крайния резултат. Гравьорите трябвало да балансират контраста в изображението, докато се опитвали да изведат детайли от обектите и същевременно да запазят тъмния фон на космоса.
Панг обяснява, че "печатниците намирали равномерните фонове за трудни за постигане, както певците намират трудно да задържат един тон през няколко такта". Обичайно било гравьорите да поправят изображения за клиентите си. Въпреки това, астрономите имали по-строги изисквания. "Основният обект на плочата – кометата, небулата или короната – винаги бил забранен за инструментите на гравьорите", посочва Панг.
В един случай, гравьорът изрязал кръгове около звездите в изображение на Небулата Орион от 1908 година, за да ги подчертае. Директорът на обсерваторията Лик Уолъс Кембъл написал разгневено писмо до гравьора, за да се увери, че това няма да се повтори. Гравьорите и астрономите развили това, което Панг нарича "практическа естетика на обработката на изображения". Това била деликатна балансировка между "подобрение" и "промяна", която неизменно включвала естетически избори.
В ерата на обективността целта била да се създадат верни и надеждни изображения. Тези избори трябвало да бъдат незабележими. "Иронията беше," пише Панг, "че астрономите и гравьорите работели заедно върху изображения, толкова умело изработени, че не предавали никакви доказателства за човешка намеса."
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Илюстрации, които разказват истории - новият „Декамерон“ на Бокачо с уникален визуален стил
Италианският класик Джовани Бокачо се завръща сред читателите с ново специално издание на „Декамерон“. Издателство „Колибри“ представя книгата с илюстрации на Ясен Гюзелев, а преводът е осъществен от Никола Иванов и Драгомир Петров. ...
|
Избрано
Срещи с български автори и нови книги на Панаира на книгата пред НДК
В шестия ден на Пролетния панаир на книгата, който се провежда пред Националния дворец на културата, ще се състоят множество срещи с български автори. Събитието, което е част от Културния календар на Столична община, ще продължи до седми юни.
Първата среща ...
|
Лорд Алфред Дъглас открива духовността в католицизма след кризата с Оскар Уайлд
|
Ако сте поропуснали
Писатели от пет държави се събраха в Бургас за Черноморския литературен фестивал
Третото издание на Черноморския международен литературен фестивал бе открито в Бургас, в Центъра за съвременно изкуство и библиотека. Събитието стартира с участието на заместник-кмета Диана Саватева и кураторът Светлозар Желев. Програмата включваше ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |